Дънната платка

В тази статия иде реч за дънната платка или за по-кратко наричана дъно. Тя е един от основните компоненти в компютърната система. В предишната статия беше споменато за процесора, който има ключова роля в обработката на информацията, но цялата тази информация може да бъде обработена само ако тя достигне до него. Това се изпълнява от  дънната платка. Тя се явява  връзката между отделните компоненти т.е. купувате си различен хардуер – процесор, памет, видео  и звукова карта и след това за да работят заедно те трябва да бъдат свързани по някакъв начин, иначе висящи във въздуха нямат никакъв шанс да заработят. Нека си представим компютъра като пъзел, който е съставен от различни части и те трябва да се свържат и така могат да започнат своята работа. Пъзела се нарежда като всички части от него се свържат към дъното, като така вече имат възможност да си комуникират по между си.
Различните дънни платки поддържат различни функционалности. Това ще рече, че различните дънни платки поддържат различни процесори, памети, твърди дискове и т.н., затова е важно да се избере такова дъно, което да  поддържа желаните от нас компоненти.  Важно е да знаем точно какво да гледаме върху дъното за да видим дали то ще поддържа тези компоненти, които сме избрали.

Какво има по дъното

 

Това горе на картинката са само малка част от ада на три и четири буквените съкращения в компютърната индустрия. Всъщност трябва да кажа, че е доста модерно, когато се създаде някакъв нов компонент да му се сложи завъртяно трибуквено или четири буквено съкращение (може и повече, но по-малко не е много приемливо за индустрията) за име. Всъщност ако сте достатъчно любознателни ще потърсите да видите какво означават  (не че има голям смисъл от това), така например зад BIOS стои Basic Input Output System. Ще разгледаме много от тях така че не унивайте, че дадох само един пример.
Като за основа може да кажем, че всяко дъно е направено така, че към него да се свържат определен тип и брой от този тип компоненти, по-скъпите дъна ще ви позволят повече и/или по-качествени компоненти.  Нека започнем там където свършихме миналата статия -  процесорът. За да го разположим в дъното трябва да го поставим в специален цокъл предназначен единствено за него.

Цокъл за процесор

Това е мястото където се поставя процесорът. Цокълът представлява обособена връзка за определен модел процесор. Всеки модел процесор има определени на брой и разположение пинове (иглички, които стърчат от него) и те могат да се разположат правилно само в точният за тях цокъл.
След като сме разположили процесора трябва да видим как информацията достига до него. Това става чрез една своебразна магистрала съставена от два моста, обединени често под името чипсет.

Чипсет

Чипсетът представлява чифт чипове – северен и южен мост. Както се вижда от името им те предостяват възможност за свързването на нещо с друго нещо.  Всеки чипсет е направен да работи с определена фамилия процесори. Също така информацията от всички устройства преминава през него преди да достигне до процесора. Всеки от двата моста е направен да работи с определен тип устройства.  От тези два моста зависи точно какви ще са поддържаните компоненти и какъв ще е тяхният максимален брой.

Северен мост(Northbridge)

Това е своебразен мост между процесора и най-бързите устройства в системата – памет (RAM), видео карта.  На снимката горе северният мост се намира под радиатора, който е сложен над него за да го охлажда, защото той се нагрява по време на своята работа.
Процесорът е свързан към северният мост чрез  FSB(Front Side Bus). Това е специална шина, която е проектирана за възможно най-бърз достъп на процесора до устройствата, за които отговаря северният мост.

Самата система работи така: процесорът обработва информацията, която се намира в него (от предишният урок помните, че в него има вградена памет), като тази информация се достига по най-бързият възможен за него начин. След това ако има нужда от допълнителна информация по време на своята работа той  използва FSB шината за да достигне до паметта, където ще погледне за още данни. Работата е в това, че FSB шината не работи толкова бързо колкото проесора, затова когато се стигне до този етап той не работи на пълната си мощност.  За това всеки процесор се организира така че да работи най-дълго с ресурсите в неговата памет.

От този мост зависи колко е поддържаната от дъното оперативна памет. Също така много проиводители вграждат в него видео карти, така вие си купувате не само дъно, но с него и видео карта. Проблема тук е че тази видео карта не е много добра и ако сте запален геймър едва ли ще ви свърши работа, но за нормална офис дейност си е прекрасна.

Южен мост

Този мост се свързва към северният мост и осигурява достъп на процесора до по-бавните устройства в системата -  PCI слотове, IDE и SATA, USB портове, BIOS-а,  лан и звукова карта. Този мост отговаря най-вече за входно/изходните задачи т.е. докато горният е най-вече ориентиран към по-бързата обработка на постъпилите в системата данни, южният е ориентиран към това какви данни постъпват за обработка от външната среда към процесора и какви обработени данни се връщат на от него на вън.
От дизайна на този мост зависи това какви и колко твърди дискове ще се поддржат, колко USB портове ще има на дъното. Също така много производители вграждат в него звукова и лан карта и така няма нужда от да копувате такива.
Така в зависимост от чипсета на дъното може в него да вървят лан, звукова и видео карта и няма да има нужда купуване на други такива, но все пак вградените не предлагат толкова добра функционалност (в повечето случаи), колкото тези които може да купите отделно.
След като разгледахме магистралата, по която преминават данните между устройствата нега да разгледаме и местата, където могат да се поставят самите устройства.

Слотове за карти

Слотовете служат за свързването на различет тип устройства към дъното. Те са няколко основни типа. Някои типове може да видите горе на картинката,  означени са с кодовите названия за заблуда на противника - PCI и AGP.

PCI (Peripheral Component Interconnect)

Към този тип слот се свързват различни типове устройства, най-често лан и звукови карти, тв тунери. Преди на тях са се свързвали и видео карти, но тъй като PCI е доста бавен, вече не върши работа на по-бързите видео карти. За това те се свързват към по-бързите AGP и PCI-Express. PCI е бавна, защото разполага с честота 33 Mhz и трансфер на данни от 133MB/s. Разбира се има и по-бърза нейна нова версия, работеща на 66Mhz и трансфер на данни от 533MB/s. Също така за сървъри е разработен нейн вариант наречен със стресиращото съкращение PCI-X, като там нещата са сариозни и скоростите достигат до 533MHz. Ако всички тези цифрички не ви говорят нищо, то досега не сте се убедили, че този слот е бавен, за да се убедите вижте цифричките на другите слотове.

AGP (Accelerated Graphics Port)

Това е по-модерен тип слот, който се използва само за видео карти, но разбира се както всяко друго нещо в компютъра бе изместен от друг тип слот. Също както този измести PCI за видео карти така сега вече всички видео карти се правят за PCI-Express слот, но нека да видим какво е това нещо AGP. Това, с което AGP превъзхожда PCI, e че той е свързан директно към северният мост и достъпа до него е много по-бърз от колкото при PCI, който е към южния т.е. така вече видео картата е станала част от бързите устройства в системата. Също така при този слот данновата и адресната шина са разделени и даден пакет данни не е нужно да се чете за да се разберат данните за адресирането. Но стига техничарски работи, нека преминем към цифричките за да видим как се справя този слот с тях. При него има нещо много интересно и то е че за един такт на процесора могат да се пренесат две или повече единици информация, а за PCI имаме за един такт една единица информация. При AGP имаме до осем единици информация, за това кой слот колко единици могат да се пренасят се поставят още неща към означението AGP, например AGP 2x – две единици, AGP-4x и последното е AGP-8x т.е. осем единици. Този слот е обратно съвместим т.е. ако имате AGP-2x видео карта, тя може да се сложи на AGP-8x слот на дъното.
Честотата на този слот е 66 MHz, но благодарение на горните чудесии, AGP-8x достига трансфер на данни от 2133 MB/s (2 GB/s). При PCI цифричката беше 4 пъти по-малка.

PCI-Express (PCIe, PCI-E)

Това е последният писък при слотовете за карти, чрез нея PCI слота (или поне името) се връща в играта, но с нови технически характеристики. Годината е 2010, след няколко години ще се пишат други неща, но за сега това е един своебразен слот-връх на човешкият интелект за домашни компютри.
За да не остава по-назад от AGP този слот също е свързан към северният мост, но начинът му на работа е малко по-различен и усвършенстван, също както AGP е усъвършенстван спрямо PCI.
При PCIe имаме линии за връзка, като във всяка линия има две връзки, по една за двете посоки – вход на данни и изход на данни. Така когато се работи с този слот няма нужда да се изчаква слота да се освободи за да му се предадат нови, тук трансфера на данни е постоянен в двете посоки. При PCIe основното са тези линии, по които текат данни и в двете посоки. В зависимост от това, колко линии има съответният слот имаме х1 – една линия до х16 - 16 линии. Този тип слот също е обатно съвместим и ако имате PCIe x4 карта може да я поставите на PCIe x16 слот на дъното. Тук нещата загрубяват, защото този слот освен горните линии има и различни версии. Версия 1.х, тя работи с честота от 1.25 GHz и по нея имаме трансфер от 250 MB/s на всяка линия. Логично минаваме през версия 2.0 и се стигне до версия 3.0 където се работи при честота от   4 GHz и максимален трансфер на данни по 1 GB/s на всяка линия.
Трябва да споменем, нещо и за RAM паметта. На външен вид слотовете й приличат на горе изброените такива, но разбира се дизайна им е различен и не може да пъхнете някаква карта в тях, е знае ли човек, може и да успеете ако сте достатъчно настоятелни и припряни.

Слотове за памет

Това са така наречените с благозвучно име DIMM слотове. Името им е съкращение от dual in-line memory module. Те са последният излезнал тип слот за RAM памет. Предходният им вид памети се нарича SIMM (single in-line memory module), който се използва от 80-те до края на 90-те години. Това, с което DIMM превъзхожда SIMM, е че DIMM е 64 бита, а SIMM e 32 бита, което обяснено кратко и ясно, е че за единица време могат да се трансферират повече данни. Също така DIMM поддържа новите модели памети, които са (подгответе се за ново съкращение) тип DDR (dual data rate). Това ще рече, че за един такт те пренасят две единици данни вместо една, същото както и горе при видео картите. Това повишава бързодействието и така, когато процесора му се налага да работи с нея изчаква по-малко време за достъп до данните в нея.

Връзка с дискови устройства

Има различни интерфейси, към които се свързват дисковите устройства, те са следните:

PАТА

Използва се за свързване на твърди дискове и оптични устройства към дъното и има доста дълга история в компютърната индустрия. Има няколко версии на ATA като се започне от ATA-1, известна като IDE, мине се през ATA-2 (EIDE), EIDE моделът достига до ATA-6. Всъщност това, че едно нещо се нарича и IDE и ATA идва от това, че  всяко ATA устройство, представлява Integrated Drive Electronics Drive(IDE) устройство или казано на български във всяко устройство има интегрирана електроника, която се грижи за операциите, които извършва (вместо тя да е разположена на дънната платка). Така се улеснява работата, защото вече не е нужно да се изработват контролери работещи с различни устройства и така се постига по-голяма съвместимост между дъното и IDE устройствата, защото реално устройствата се управляват сами. Като трансферни скорости можем да споменем, че ATA достига до 133MB/s.

SATA

Използват се за същите устрайства като и PATA, на SATA e новоизлюпения модел, който е на път окончателно да измести PATA от компютрите заради по-добрите си характеристики. Разликата между двата стандарта е в това, че данните се предавата серийно при SATA т.е. предават се данни многократно на големи порции, докато при PATA имаме паралено постоянно предаване на данни. SATA се оказва по-бързият вариант за предаване на данни като скоростите при версия втора - SATA 2.0 достигат до 3 Gbit/s.
Конектори за флопи дисково устройство.
Ако още имате флопи в компютъра си то може да се окаже посленият мохикан сред тях. Те вече почти напълно са изчезнали от хардуерния свят, но от уважение към тях трябва да спомена, че техният конектор прилича много на този на РATA, но е по малък на ширина.

BIOS

Биосът  е важен елемент от компютъра. Той съдържа процедури за преглед на инсталирания хардуер и тестването му при стартиране на компютъра за да се убеди, че системата е в добро състояние за  да се стартира  операционната система на нея. Вие може да настройвате доста неща в него по ваш вкус. Все пак, ако прекалите с настройките и нещо  се обърка тогава можете поправите нещата като премахнете батерията, която е разположена на дънната платка, благодарение, на която се пазят данните за промени в настройките както и текущият час и дата. Ако батерията се премахне за малко повече от минута всички настройки ще се върнат на фабричните си стойности, включително часа и датата.

За да се включат различни периферни устройства към компютъра са предвидени множество видове портове. Такива са USB (за памети, мишки, клавиатури, MP3 плеъри, принтери и т.н.), PS/2 (мишка и клавиатура), LPT и COM портове и др.

Това са основните съставни части на всяка дънна платка.

Как да блокираме сайт без никаква програма.

Един урок как да блокираме сайт за няма и една минута без никакви програми.(Работи само на приложения компютър)
1: Отворете папката C:\WINXP\system32\drivers\etc и намерете файла hosts.file, трябва да е първият файл в папката.
2: Отворете файла с някой текстов редактор за предпочитане notepad++ и направете точно като на снимката.
На нов ред написвате 127.0.0.1 и до него пишете името на сайта. Браузъра трябва да се рестартира за да работи. Трябва да го правите един път с http:// и един път без.